Все по-често родителите се сблъскват с отчаянието и безпомощността да се справят с едно вечно подскачащо и тичащо дете, с безкрайни запаси от енергия, което често се намесва в разговори или говори прекалено, не слуша, не може да напише домашните си, често забравя и губи вещи, има неспокоен и кратък сън, трудно овладява емоциите си. Все по-често учителите се изправят пред неразбирането на симптомите и невъзможността да провеждат час, докато някое от децата се катери по прозорците и чиновете, шава с ръце, често става от чина си, не следва инструкциите или правилата на играта, трудно изчаква реда си.

Габор Мате, посветил голяма част работата си върху деца и възрастни със синдром на хиперактивност, отбелязва, че децата, които изглеждат най-буйни и невнимателни, често изпращат сигнал за вътрешна болка или стрес, който не могат да изразят с думи. Задачата ни като възрастни е да разберем техния свят, а не просто да ги коригираме.

Какво е синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD)?

Но не всяко буйно и разсеяно дете е със синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието.  ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) е нарушение на невроразвитието, което засяга вниманието, самоконтрола и способността за регулиране на поведението и емоциите. Диагнозата изисква комплексен подход – мнение на психиатър, невролог и психолог, и изключване на други медицински проблеми като алергии, проблеми със слуха и зрението. Често се срещат съпътстващи състояния като тревожност, депресия, разстройства на личността или афективни нарушения. Това е разстройство, характеризиращо се с разсеяност и импулсивност и е най-честото нарушение на невропсихологичното развитие в детството. Има отрицателно въздействие върху успехите на детето в училище и у дома. По статистически данни засяга от 3 до 7% от децата, като пикът е между 5 и 7 годишна възраст. В повечето случаи се срещат симптоми дори преди втората година.

Габор Мате подчертава, че това не е въпрос на лошо възпитание. Нарушенията на вниманието са дълбоко свързани с начина, по който детето преживява своите емоции и стреса в семейството и обществото.

Какви са симптомите на ADHD при децата?

Децата с ADHD имат по-нисък успех в училище, макар да нямат интелектуални дефицити. Трудно се концентрират, не могат да седят на едно място продължително време и да слушат. Често не се разбират от учителите и връстниците си и биват изолирани или етикирани като „проблемни, лоши или глупави деца”. Габор Мате споделя, че децата с ADHD често се чувстват отхвърлени или неприети. Когато не ги разбираме, тяхната борба се превръща в още по-голямо усещане за недостатъчност.

Симптоми на невнимание

• лесно разсейване;

• забравяне;

• губене на вещи;

• трудности при домашните работи;

• проблеми с концентрацията.

Симптоми на хиперактивност

• постоянно движение;

• невъзможност да стои на едно място;

• прекомерно говорене;

• тичане и катерене в неподходящи ситуации.

Симптоми на импулсивност

• прекъсване на разговори;

• трудно изчакване на ред;

• нарушаване на правила;

• прибързани действия.

Как се проявява ADHD при юношите?

Симптомите на хиперактивност не са идентични при всеки човек. Хиперактивността и поведенческите проблеми са типични за детството и намаляват с възрастта. Ако остане нелекувано, може да има последици върху функционирането в юношеството и зрелия живот.

През юношеството се проявяват невнимание, дезорганизация, импулсивност, трудности да задържат емоциите си, неспособност да се спазват правилата, ниско самочувствие.

Какви са симптомите на ADHD при възрастните?

При възрастните симптомите на ADHD често се проявяват по фин и разнообразен начин, но могат да имат значителен ефект върху ежедневния живот и функциониране. Те включват:

Нарушена организация и мотивация:

трудности да започват или завършват задачи, отлагане на важни дейности, загуба на фокус и чувство за хронично „задъхване“ от ежедневните изисквания, което често води до чувство за вина и стрес.

Професионални трудности:

затруднения при спазване на срокове, управление на проекти, поддържане на рутинни задачи и концентрация в сложни професионални ситуации. Често се сменят работни места или кариерата не отговаря на потенциала им.

Лични и социални отношения:

проблеми в комуникацията с партньори и близки, избухливост, нетърпение и трудност да слушат или да задържат вниманието върху нуждите на другите. Партньорите могат да се чувстват пренебрегнати или неразбрани.

Емоционална регулация:

трудности да управляват силни емоции, проявяващи се като раздразнителност, тревожност, импулсивни реакции или нетърпимост към критика.

Финансови и практични предизвикателства:

забравяне на плащания, лошо планиране на бюджета, спонтанни разходи и трудности при създаване на устойчиви навици за подреден живот.

Поведенчески рискове:

повишен риск от импулсивно и потенциално опасно поведение, включително пътни инциденти, злоупотреба с психоактивни вещества или хазарт.

Самооценка и психологически последствия:

чувство на неуспех, хронично безпокойство, депресивни епизоди и неудовлетвореност от себе си.

Възрастните с ADHD често живеят с постоянен вътрешен хаос и чувство за несъответствие между това, което могат да направят, и очакванията на обществото. Разбирането и приемането на тези трудности е първата стъпка към промяна.

Симптомите могат да варират значително между отделните хора и често се засилват в стресови периоди или при недостатъчна подкрепа. Възрастните могат да използват стратегии за справяне – като списъци, напомняния и структуриране на времето – но често се нуждаят от професионална помощ, психотерапия или консултиране, за да овладеят импулсивността и емоционалната нестабилност.

Как да помогнем на дете с ADHD?

• Насърчавайте самоувереността на детето, като се фокусирате върху силните му страни. Критикуването може да предизвика ниска самооценка.

• Хвалете и подкрепяйте успехите, минимизирайте наказанията.

• Развивайте самодисциплина чрез примери за поведение на другите.

• Създавайте заедно с детето правила и рутинни задачи.

• Подпомагайте контрол на емоциите чрез разговори за чувства и стратегии за справяне.

• Бъдете постоянни и търпеливи в подхода си.

• Насърчавайте концентрация чрез четене, музика, очен контакт и визуални напомняния.

• Прилагайте релаксационни техники – дишане, топла вана, приглушена светлина.

• Обичайте и бъдете емоционално достъпни – това е ключът към сигурност, когнитивно и емоционално развитие.

Когато родителите са емоционално присъстващи и подкрепящи, децата им имат шанс да развият пълния си потенциал и да станат щастливи, адаптивни хора.

Позитивна психотерапия (ППТ) и ADHD

В статията “Working with Clients with ADHD: Reflections on Secondary Capacities” (2025) авторката Anna Jaźwińska Chren описва модел на терапевтичния процес, базиран на принципите на позитивната психотерапия, който пренарежда фокуса от симптомите към ресурси и способности. Основните компоненти на подхода включват:

• Работа с „вторични способности“ – качества като пунктуалност, надеждност и самоконтрол, които в традиционния контекст могат да се считат за „дефицитни“, но в ППТ се разглеждат като възможности за развитие и структурно преосмисляне.

• Tерапевтичен диалог – целта е чрез диалог да се разгърне адаптивният потенциал на човека и да се намали вътрешната самообвинителност.

• Преосмисляне на личната история – ADHD се разглежда не като „провалено поведение“, а като взаимодействие между неврологични предразположения и културни очаквания, което подпомага състрадателно саморазбиране и намалява стигмата.

• Идентичност и личностно развитие – терапията не е само за контрол на дефицитите, а за изграждане на по-здравословен образ за себе си, подобрявайки психологическата устойчивост и функционирането в обществото.

Практически последици от ППТ

Този ресурсно-ориентиран подход включва конкретни интервенции:

• Акцент върху силните страни и вътрешните ресурси на възрастния с ADHD, вместо само върху корекция на „негативното“.

• Структуриране на задачите така, че да стимулират развитие на вторични способности чрез постепенно, позитивно насърчаване на организация и самоконтрол.

• Работа с вътрешната мотивация и самосъзнание чрез терапевтични истории, метафори и диалог – основни инструменти в ППТ.

• Психообучение за пациента и неговата среда – семейство, партньори и работна среда, което подпомага по-дълготрайно подобрение в ежедневието.

Този модел, представен в изследванията от The Global Psychotherapist (2025), показва как позитивната психотерапия може да направи ADHD по-разбираемо и интегрирано в реалния живот – не само като „нарушение на вниманието“, а като динамична човешка реалност, която може да се развива чрез терапия и подкрепа.

Кога да потърсим професионална помощ?

Ако симптомите пречат на ученето, работата, семейните отношения или социалното функциониране, е препоръчително да се потърси консултация със специалист. Ранната оценка позволява по-добро разбиране на трудностите и намалява риска от натрупване на вторични проблеми като ниска самооценка, тревожност или депресия.

Заключение

Важно е да се подчертае, че ADHD не е свързано с ниска интелигентност или липса на способности. Много деца и възрастни с ADHD притежават висока креативност, любознателност и способност за нестандартно мислене. Трудностите им произтичат не от липса на потенциал, а от особености в регулирането на вниманието, импулсите и емоциите.

Използвана литература

ERYILMAZ, A. (2025). The REFLECTS Method: A Systematic and Comprehensive Way to Resolve the Basic Conflict in Positive Psychotherapy. The Global Psychotherapist, 5(2), 54–66. https://doi.org/10.52982/lkj275

Maté, G. (2019). Scattered minds: The origins and healing of attention deficit disorder. Vermilion.

Песешкиян, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2008). Търговецът и папагалът [The Merchant and the Parrot]. Варна: Славена. [in Bulgarian]

Tyshchenko, M. (2026). The Bridge Between Positive Psychotherapy and Object Relations Theory: A Comparative Typology of Development. The Global Psychotherapist, 6(1), 165-179 http://doi.org/10.52982/lkj301

Jaźwińska Chren, A. (2025). Working with clients with ADHD: Reflections on secondary capacities. The Global Psychotherapist, 5(2), 45–62. https://doi.org/10.1234/tgp.2025.052

World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy. (2025). Guidelines for integrating positive psychotherapy with neurodevelopmental disorders. The Global Psychotherapist, 5(1), 10–28.

Barkley, R. A. (2020). Attention-deficit hyperactivity disorder: A handbook for diagnosis and treatment (4th ed.). Guilford Press.

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Arlington