ЕМОУШЪНЪЛ КОНСУЛТ
Разстройство на адаптацията: как стресът и промените влияят на психичното здраве
Разстройство на адаптацията е психично страдание, което възниква в период на адаптация към трудна жизнена ситуация, вследствие на стресогенно събитие или културен шок. Когато човек сменя работата си, дома си, училището си, напуска родителите си или се завръща в родината след дълго пребиваване в чужбина той е изложен на по-голям стрес, психическо натоварване и риск от междуличностни конфликти. Тогава вероятността да се озове в „страната на Разстройство на адаптацията" е голяма. Това е различно място от страната на Депресията, Стреса или Лошото настроение, въпреки че много хора попадат именно в този капан на заблудата.
Как се проявява адаптационното разстройство?
Тревогите, произтичащи от незнанието за бъдещето и трудностите човек да се ориентира в новата, непозната ситуация могат да се материализират физически – например чрез главоболие, болки в корема, гадене, стягане в гърдите или кожни реакции – като начин тялото да „съхранява" и „премества" психичната болка, докато психиката все още не разполага със средства да мисли символично (Klein, 1946).
Ogden подчертава, че тези телесни симптоми са особено видими при хора, които преживяват културен шок или драстична промяна в социалната среда и добавя, че тялото понякога се превръща в основния носител на психичната болка, когато мисленето и словесното осмисляне са недостатъчни (Ogden, 1989, 2009). Стресът и тревожността имат своето телесно проявление:
„Емоциите, които индивидът не може да удържи и осмисли, се „поставят" върху тялото, а понякога и върху обектите и хората около него."
(Bronstein, 2010)
Освен сигнали от тялото попадналият в страната на Разстройство на адаптацията човек може да:
чувства тъга, отчаяние и усещане за провал;
става все по-напрегнат и тревожен;
има смущения в съня;
изпитва трудности с концентрацията;
проявява агресивност;
отсъства по-често от училище или работа;
игнорира задачи и отговорности;
злоупотребява с алкохол или психоактивни вещества.
Тези симптоми не са просто „лошо настроение". Те са начин психиката да сигнализира за несигурност в новата среда, те са „скритият смисъл на стреса", превърнат в тяло и поведение (Peseschkian, 2003).
Как психотерапията помага?
Терапевтът играе ролята на емоционален гид, който помага на личността да:
разбере и назове емоциите си;
свърже телесните реакции с вътрешния си свят;
изрази чувствата по безопасен и здрав начин;
възстанови чувството за контрол и способността за адаптация.
По този начин човек постепенно се освобождава от тревожността, възстановява контакта с вътрешния си живот и се учи да функционира ефективно в новата среда.
Скритият смисъл на симптомите се разкрива, когато намерим подходящото психично пространство за тях. Тогава тялото престава да „говори вместо нас" и започва да служи на нашата способност да живеем пълноценно.
— The Global Psychotherapist
Използвана литература
American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Washington.
ВАСИЛЕВ, С. [VASILEV, S.] (2021). Съвременна клайнианска психоанализа [Contemporary Kleinian Psychoanalysis]. София: Колибри. [in Bulgarian]
Catalina Bronstein. (2010). On psychosomatics: The body as a target of primitive attacks. International Journal of Psychoanalysis, 91(5), 1077–1095. https://doi.org/10.1111/j.1745-8315.2010.00276.x
Melanie Klein. (1946). Notes on some schizoid mechanisms. International Journal of Psycho-Analysis, 27, 99–110.
Thomas Ogden. (1989). The primitive edge of experience. Northvale, NJ: Jason Aronson.
Thomas Ogden. (2009). Rediscovering psychoanalysis: Thinking and dreaming, learning and forgetting. London, UK: Routledge.
ПЕСЕШКИЯН, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2003). Психосоматика и позитивна психотерапия – Том 2 [Psychosomatics and Positive Psychotherapy – Volume 2]. Варна: Славена. [in Bulgarian]
World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy. (2020). Articles on psychosomatics and positive psychotherapy. Retrieved from https://www.positum.org