Какво е разстройство на адаптацията?

Разстройство на адаптацията е психично страдание, което възниква в период на адаптация към трудна жизнена ситуация, вследствие на стресогенно събитие или културен шок.

Кога възниква разстройство на адаптацията?

Когато човек сменя работата си, дома си, училището си, напуска родителите си или се завръща в родината след дълго пребиваване в чужбина той е изложен на по-голям стрес, психическо натоварване и риск от междуличностни конфликти. Тогава вероятността да се озове в „страната на Разстройство на адаптацията“ е голяма. Това е различно място от страната на Депресията, Стреса или Лошото настроение, въпреки че много хора попадат именно в този капан на заблудата.

Какви са симптомите на разстройството на адаптацията?

Телесни симптоми

Тревогите, произтичащи от незнанието за бъдещето и трудностите човек да се ориентира в новата, непозната ситуация могат да се материализират физически – например чрез главоболие, болки в корема, гадене, стягане в гърдите или кожни реакции – като начин тялото да „съхранява“ и „премества“ психичната болка, докато психиката все още не разполага със средства да мисли символично (Klein, 1946).

Ogden подчертава, че тези телесни симптоми са особено видими при хора, които преживяват културен шок или драстична промяна в социалната среда и добавя, че тялото понякога се превръща в основния носител на психичната болка, когато мисленето и словесното осмисляне са недостатъчни (Ogden, 1989, 2009). Стресът и тревожността имат своето телесно проявление: „Емоциите, които индивидът не може да удържи и осмисли, се „поставят“ върху тялото, а понякога и върху обектите и хората около него“ (Bronstein, 2010), а адаптацията се блокира или се забавя.

Емоционални симптоми

Освен сигнали от тялото попадналият в страната на Разстройство на адаптацията човек може да изпитва:

• тъга и потиснато настроение;

• чувство за безнадеждност или провал;

• повишена тревожност и напрежение;

• раздразнителност;

• чувство на несигурност относно бъдещето;

• усещане, че не може да се справи със ситуацията.

Тези преживявания обикновено са свързани с конкретна житейска промяна и надхвърлят очакваната реакция към нея.

Поведенчески симптоми

Освен емоционалните и телесните прояви могат да настъпят промени в поведението:

• затруднения с концентрацията;

• отсъствия от училище или работа;

• избягване на отговорности;

• социално отдръпване;

• конфликти с близки и колеги;

• агресивни реакции;

• злоупотреба с алкохол или психоактивни вещества.

Тези промени често са опит за справяне с напрежението, но могат допълнително да затруднят адаптацията към новата ситуация.

Разстройство на адаптацията или депресия?

Въпреки че двете състояния имат сходни прояви, разстройството на адаптацията възниква след конкретно стресово събитие и обикновено е свързано с процеса на приспособяване към промяната. При депресията симптомите често са по-продължителни и не винаги могат да бъдат свързани с конкретна житейска ситуация.

Колко време продължава разстройството на адаптацията?

При много хора симптомите намаляват постепенно след адаптиране към новата ситуация. Когато обаче стресът продължава или липсва достатъчна подкрепа, трудностите могат да се задълбочат и да преминат в по-трайни емоционални проблеми. Ранното търсене на помощ подпомага възстановяването и намалява риска от усложнения.

Как психотерапията помага?

Терапевтът играе ролята на емоционален гид, който помага на личността да:

• разбере и назове емоциите си;

• свърже телесните реакции с вътрешния си свят;

• изрази чувствата по безопасен и здрав начин;

• възстанови чувството за контрол и способността за адаптация.

По този начин човек постепенно се освобождава от тревожността, възстановява контакта с вътрешния си живот и се учи да функционира ефективно в новата среда.

Скритият смисъл на симптомите се разкрива, когато намерим подходящото психично пространство за тях. Тогава тялото престава да „говори вместо нас“ и започва да служи на нашата способност да живеем пълноценно (The Global Psychotherapist).

Използвана литература

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Washington

Василев, С. [VASILEV, S.] (2021). Съвременна клайнианска психоанализа [Contemporary Kleinian Psychoanalysis]. София: Колибри. [in Bulgarian]

Catalina Bronstein. (2010). On psychosomatics: The body as a target of primitive attacks. International Journal of Psychoanalysis, 91(5), 1077–1095. https://doi.org/10.1111/j.1745-8315.2010.00276.x

Melanie Klein. (1946). Notes on some schizoid mechanisms. International Journal of Psycho-Analysis, 27, 99–110.

Thomas Ogden. (1989). The primitive edge of experience. Northvale, NJ: Jason Aronson.

Thomas Ogden. (2009). Rediscovering psychoanalysis: Thinking and dreaming, learning and forgetting. London, UK: Routledge.

Песешкиян, Н. [PESESCHKIAN, N.] (2003). Психосоматика и позитивна психотерапия - Том 2 [Psychosomatics and Positive Psychotherapy – Volume 2]. Варна: Славена. [in Bulgarian]

World Association for Positive and Transcultural Psychotherapy. (2020). Articles on psychosomatics and positive psychotherapy. Retrieved from https://www.positum.org