ЕМОУШЪНЪЛ КОНСУЛТ

← Психологически бележки

Достатъчно добра майка: тайният ключ към щастливото дете

Майката не трябва да е идеална – достатъчно добра е достатъчно

Много родители се тревожат дали трябва да бъдат „идеални“, за да осигурят психично здраве на детето си. Научните изследвания показват, че не идеалната майка, а достатъчно добрата е ключът към развитието на емоционално стабилни и психически здрави деца.

Коя майка е достатъчно добра майка?

Майката е „достатъчно добра", когато се грижи за детето си с внимание, любов и разбиране, без да се изисква перфекционизъм. Грешките ѝ са не само неизбежни, но и полезни: те позволяват на бебето да се срещне с реалността постепенно, да развие устойчивост и да се научи да се адаптира.

Съществуват два основни фактора майчината грижа да е „достатъчно добра":

Държане

„Важен аспект на достатъчно добрата майка е нейното „държащо поведение" (Атанасов, 2002, стр. 209), което дава чувство на сигурност. Това е и една от основните функции на майката – чувство на сигурност, наречено „държане" или „удържане", а провалът в даването на продължителна подкрепа, която е част от майчините грижи, води до тревожност у детето: „Ние сме близо до познатото наблюдение, че най-ранната тревожност е свързана с това човек да е бил държан несигурно… Едно бебе има способността да се чувства ужасно като резултат от провал в нещо, което е в съвсем друга област, т.е. в областта на грижите за бебета." (Уиникът, 2008, стр. 175).

Контейниране

Тук се проявява и идеята на Бион за „контейниране" – майката действа като емоционален „контейнер" за чувствата на детето, като приема, осмисля и регулира неговите тревоги, страхове и емоции. Чрез това контейниране детето постепенно започва да разбира и организира вътрешния си свят, без да бъде травмирано от непреработени емоции. Бион, както и Уиникът, подчертават, че майката не трябва да е перфектна, а способна да:

Приема чувствата на детето, дори когато те са трудни или „неподредени".
Осигурява стабилна среда, която да поддържа безопасност и доверие.
Позволява на детето да опознава реалността постепенно, чрез разбиране, но без прекомерна защита.

Контейнирането позволява на майката да преобразува емоционалните „бурии" на детето в осмислена и поносима форма, която бебето може да интегрира в развитието си.

Какво става, когато майката не е „достатъчно добра"?

Ако средата е дефицитна – например липсва стабилна грижа, недостатъчно емоционално разбиране или майката е прекалено несигурна – последствията могат да бъдат сериозни:

Неуспех в интеграцията на личността: бебето не успява да свърже частите на себе си в цялостен образ и се появяват първични чувства на несигурност и страх.
„Бебе, което не е имало нито един човек, който да събере частите му заедно, започва живота си с увреждане в собствената си задача за самоинтегриране и може би няма да успее или при всички положение няма да може да поддържа интеграцията си с увереност."
(Уиникът, 2008, стр. 237)
Дезинтеграция и параноиден потенциал: липсата на разбиране и подкрепа водят до страх и потенциал за психотични прояви.
„Неуспехът на средата точно тук дава на индивида параноиден потенциал."
(Уиникът, 2008, стр. 234)
Дисоциации: детето може да не разпознава себе си в различни емоционални състояния.
„Например, съществуват тихите и възбудените състояния. Мисля, че не може да се каже, че едно бебе си дава сметка в началото,… че то е същото то, както когато плаче за незабавно задоволяване…"
(Уиникът, 2008, стр. 239)
Фалшив Аз: дефицитната среда и липсата на достатъчно добра майка могат да доведат до създаване на защитен фалшив Аз, който маскира истинското Аз, ограничавайки независимостта и зрелостта.
„Нагаждайки се към изискванията на другите (най-напред майката), детето се превръща в образ, който майката (и другите) имат за него."
(Атанасов, 2002, стр. 212)
Рискове за психична болест: забавяния и смущения в ранните стадии на растеж на съвкупността индивид–среда могат да доведат до психотични прояви.
„Психичната болест от психотично естество възниква от забавяния и изкривявания, регресии и смущения в ранните стадии на растеж на съвкупността среда-индивид."
(Уиникът, 2008, стр. 234)

Заключение

Идеалната майка не съществува – но достатъчно добрата майка, която осигурява любов, разбиране и контейнира емоциите на детето, е основата за психично здраве и емоционална устойчивост. Грешките не са вредни, а полезни – те учат детето на адаптация и среща с реалността.

„Психичната дейност на бебето превръща една достатъчно добра среда в идеална среда… Това, което освобождава майката от нуждата да бъде почти идеална, е разбирането на бебето."

(Уиникът, 2008, стр. 356)

Използвана литература

Атанасов, Н. (2002). Теории психичното развитие в психоанализата. София: проф. Марин Дринов.
Bion, W. R. (1962). Learning from experience. London, UK: Heinemann.
БИОН, У. Р. [BION, W. R.] (2023). След размисъл [Second Thoughts]. София: Рива. [in Bulgarian]
Bowlby, J. (1969). Attachment and loss: Vol. 1. Attachment. London, UK: Hogarth Press.
УИНИКОТ, Д. У. [WINNICOTT, D. W.] (2008). От педиатрия към психоанализа [From Paediatrics to Psychoanalysis]. София: Център за психосоциална подкрепа; Българско пространство за психоанализа. [in Bulgarian]
Winnicott, D. W. (1971). Playing and reality. London, UK: Tavistock.